Августейшият месец пристига. Всяко цвете и всяко дърво днес челото си празнично вдига за голямото тържество.
За един живот аз дори душата си ще дам. За теб и в ада дори ще вляза... Нахлу така от огнен блян. Научи ме дори да те обичам.
само с един прекъсващ микрофон по средата на бар без цигари жената в рокля на тъмни череши и очи от листата на хмел...
скъсаните обувки които не е успял да поправи са очите му последното което е видял...
само две отсъствия ми стигат за да съм сигурен че те обичам да се откажа от всички заради теб...
да гледаш в тъмното жена докато спи и да запомниш всяко присветващо движение...
“Знай си мястото” – така цял живот го съветваха умните хора и прочие доброжелатели, а той се опитваше да намери място под слънцето.
Фракталните сталкери прекосяват пустотата, за да хванат най-сетне своенравната котка на Шрьодингер.
Толкова много статисти бездушни фалшиви герои и хора на ужким. Толкова много ярост и гняв: театърът блудкав е, хлябът – корав.
Когато Господният ангел избира своя Поет, за да запише думите, които ще надживеят дори кодекса на добрите граматически обноски, от своето дясно крило откъсва перо...
