Така чука съдбата
Извиват пътищата на съдбата, криволичат и те запращат в глухи улички накрая. Дори и пътищата страдат от двуличие и обещават, а не те отвеждат в Рая.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Гара
Краката всеки ден ме водят тук. Посрещам и изпращам всички влакове. В натрапчивия мирис на тъга, просмукан във пейките, излъскани до смърт от чакане...
Гост
Колко нощи подред този прилеп виси на тавана. Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие. Малък звяр, в светлините на фарове хванат и очакващ да падне чукът за небесна разплата.
Реквием
Дърветата под твоите прозорци са израснали над покрива. Ветрец долита и в листата им шуми, а ти отлитна надалече, нависоко.
Писмо, изпратено по лебеди
Какви ръждясали небесни капандури смогваш да отвориш, татко мили, та и оттам дланта ти с пръсти, разкривени от артрита, пак да ме закриля?
Сезони
Времето в очите ми се утаява – върху пролетните минзухари и кокичета, върху кълнове, които от пръстта надничат, се излива шумна, пъстра птича врява.
Проблясъци
Порязах се на острието на живота. От вените ми, вместо кръв, реката на годините потече...
Врата
Какво е всъщност времето, какво? Пред пътната врата едно ветрило, разтворило над детството крило и утрото ни тук благословило.
Резонанс
И аз дойдох на тоя свят да сея, ала останах някак на междата – ту яростни съмнения в небето зреят, ту коренът ме дърпа към земята.
Агония
Надеждата умира бавно на кръстопътя от съмнения. Загубила посоката, тя жадно все търси нови измерения и блъска се в стени студени...
Съдбата на поета
Безлунна нощ без никакви звезди. Без бури и без знак сред мрачината. Но като гръм началото си заяви с неистов вик, разцепил тишината.
Пламтяха от студ снежните гори
Пламтяха от студ снежните гори. През привечерта сръндак прелетя с малка корона на глава.