В природата дивна така е,
там няма помисли, а само сила.
И в едно с водата, светлината някак си е сътворила
едни да стъпват по земята, а други да летят с крилата.
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моят страх,
обесен на острия ръб на нощта...
