Наказание
Спомняш ли, как исках да подаря,
огън за душата ти, запален
от пламъка на искрите в очите ми...
И да ти стана светлина.
Но... ти си наказан топлина да не усещаш
И нищо, нищо няма да бъда за теб.
Минах днес.
Беше тихо.
Дойдох да чуя твоето мълчание,
с което каза всичко.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------
Соня Серафимовска
Соня Серафимовска е родена на 21 февруари 1961 г. в гр. Загреб, Хърватия. Живее и твори в Скопие, Македония. Специалист в областта на счетоводството и осигуряването, и едновременно с това управител на галерия “Ателие Серафим”. Поетеса. Един от съставителите и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар