Там, където болката пази тишина

Там, където болката пази тишина

Още от люлката
с челото си разграничих
себе си и Космоса,
търсейки линията, която разделя яве и съня.

Линия тънка и малка –
Граница на вечността и пътя.

И челото се превърна в темел,
а небесната шир в мишена.
Крачих по небето,
а в мене пееше пътят.

Още от люлката
с челото си разграничих
себе си и тебе,
Свързах на пътя
яве и съня.
С небето подписах сънищата –
високо горе
на лицето на вечността, там
където спят надеждата, любовта и вярата
и където пази тишина болката.

С широка, детска усмивка
на широкия друм
с челото си поставих граница
между себе си и тебе –
високо горе, докъдето само птиците стигат,
които имената ни изричат
и където е притихнала болката!

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------