Брегът
Когато вечерта се плъзне – мокра, когато тръгне си денят, когато слънцето не ще те стопли тогава погледни брега...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Възкръсвам
Мълчанието е изкуство. Нека се прекръстим. От толкова ненужни думи омерзен, възкръсвам.
Една докосната душа
Една докосната душа тъгува Тя радва се на този световрат. Тя пее и усеща този малък свят. Светът е толкова огромен!
Бог в прозореца
Виждам облаци разпръснати помежду тях – небе накъсано, това е бог, наднича през прозореца, а по-надолу – пролетни дървета...
Позор ли е това или пък – слава?
Красив ли си – не ставай смешен попитай огледалото си утре запазва ли лика ти днешен дори за миг?
Убийте поета!
Убий ти поета, ненужен е той. Един – безполезен е, никога – твой. Дори и не знае той как да говори, как да се облича, държи и да спори.
Не бързайте!
Не бързайте, душата си отива. Не ще я върнете назад, а вие – никога не ще се върнете назад.
Един да научи
Един да научи и всички ще знаят: какво ще се случи; къде ще е раят...
Мъже, жени
Привлечени от разнополови несходства, хормони, липси, навици и нужди, различни сме. Но пак сме хора, еднакви – па макар и чужди.
Сродна душа
Това не е поема за любов, аз пиша тук за сливане на две души, за жар, за плам, за смисъл... Около теб вселената ми се върти...
Опакото на хастара
Неясна вътрешност вътре в тъмнината, искам да е светло отвън мислите-реки нападат, опустошават, бягат, гният, пре-раз-предел-ятo свраки...
Батерии на енергия
Ръцете, два потока – взрив и милост Разтичат времето, все по-бързо-бавно По кожата протича ток Сетивна карта на думите, отвъд любов – разруха.