Болка
Не изричай името ми – в него много болка се е скрила. Не изричай името ми – само дръж ръцете ми...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Криле
Искам да имам криле като тази бяла птица... Искам да имам силата на вятъра, за да мога да стигна до тебе.
Разпилени страници
Най-хубавото нещо, най-сладкото... любов... Обичаш ли ме така, както аз теб? Така, както пеят птиците в гората?
Очи
Без очите ти – не мога! Видиш ли ме – те копнеят. Бяга всяка бръчка строга, а косите ти – сребреят.
Въздишка
Зарежат ли лозата – плаче и чува се въздишка лека. Расте, нали е пеленаче и гали моята пътека.
Вярно ли е?
Лиса кара колелце, за да стигне туй селце. Вярно ли е това? Вълчо агне да дере, после да го раздаде...
Малък художник
Картина на малък художник, до камъче сложен триножник. Гора от елхички зелени и пъстри цветя притаени...
Хорце
Аз съм мъничко щурче. Ти си щурото мишле... Хей, при мен ела,ела да направим веселба...
Щурата калинка
Щурата калинка търси си дружинка за да си играе, за да не скучае...
Неведом път, вековна тишина
магия, дето само ти държиш и знаеш как да си я съхраниш... да намираш кръвта в стари бокали там вечните чувства са спряли...
Рокля от лунна вода
Луната си спусна лъчите разля се в едно със водите и в лекия шумен отблясък на ивици мокрия плясък чу се песен на струи сребристи...
Флорентински цветя
Чувството хвърляше букети във въздуха. Нямаше кому да ги даде.