Рокля от лунна вода
Луната си спусна лъчите
разля се в едно със водите
и в лекия шумен отблясък
на ивици мокрия плясък
чу се песен на струи сребристи
бели ивици шептяха лъчисти
и извезаха рокля красива
станах водната нимфа,
дето на вълни се разлива
и лунната дива в едно със водата
и феята приказна на самотата
Луната си спусна лъчите
посрещна с тъмата водите
вълните шумяха полека
усещах дъха на гора
от далечна пътека.
В ушита рокля от вода
дарена ми от лунната страна.
Деница Петрова
Деница Петрова Димитрова e родена в гр. София. Завършва висшето си образование в областта на информационните технологии. Пише от ученичка, а любовта й към поезията се доразвива с литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Нейни произведения са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар