Щурата калинка

Щурата калинка
 
Щурата калинка
търси си дружинка
за да си играе,
за да не скучае.
Ето,че насреща,
калинката усеща,
тромав иде Мечко,
иде отдалечко...
– Хайде да се гоним
двама ние с тебе!
– Бива! – рече Мечо!
– Литвай, буболечо!
Отлетя калинка,
скри се в боровинка.
Хукна Мечо славен,
но нали е бавен...
Само ръкомаха,
бавно й помаха.
Дренки там си хрупна,
във потока тупна.
Скоро се събраха
във гората плаха
птици и мушици,
вълци и пчелици.
Всичко те видяха,
от сърце се смяха.
Цели три недели:
ха-ха-ха се смели...