Флорентински цветя

* * *

Всичко отминава –
този красив мъж,
раменете му, които носят щастие,
откритият шубрак, през който светло върви,
този ден –
всичко, напред към свободата.

* * *

У мен нямаше съмнение,
а твърдите от ветрен студ облаци –
истинско олово.

* * *

Тази порта се отвори
и между двата стола, на които седим,
сега никнат звезди,
цветя от черна дупка.

* * *

От баща ми остана шапка.
В тази зима,
по тази снежна пътека,
по която някога минахме заедно.

* * *

Свободно гмуркане в кокичета

Дъх не достига за белия им аромат,
поглъща го носталгия по пролетта,
която е на прага.

* * *

Да мислим за сгради –
това е голяма любов.
Красиви, сладостни, а ние –
наясно с пространството.

* * *

Белоглавите лешояди, твърдо решени
да погълнат смъртта,
се справят с всичко,
се справят с крила.

* * *

Флорентински цветя

Чувството хвърляше букети във въздуха.
Нямаше кому да ги даде.

* * *

Безпрекословният сняг,
чистите камъни, ясно тъмно.
Зимата си взема своето прекрасно сбогом.

* * *

Светият брак

Ти и аз,
и Гората

---------------
Снимка: Милен Нейков
---------------