Усойната жълтевина на залеза бледнее.
Нагарча бъзов дъх сред октомврийските простори.
От богове отъпкан път, в реката, с хлад елеен,
опипва хлъзгав брод... И сякаш с бързеите спори...
Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.
