Димитър Горсов

Димитър Горсов е роден на 28 януари 1939 г. в село Долна Липница, област Великотърновска.

Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. “Родна реч”, Радио София и др. По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците: “Пулс”, “ Литературен фронт”, “Народна младеж”, в списанията: “Септември”, “Пламък”, “ Тракия”, в алманасите: “Море”, “Струма”, “Простори” и в други национални и регионални издания.

Дълги години е работил като редактор в литературно-художествен алманах “Зорница” – гр. Габрово. Член е на Съюза на българските писатели.

Автор е на поетичните книги: “Като дъх и ласка” (1971), “Всичко на света” (1975), “Крехка вечност” (1981), “Черните бардове” (1994), “Мигове като градини” (2000), “ Кафез за феникси” (2001), “Ранени притежания” (2003), “Ронливи повеи” (2004), “С лице в мравуняка” (2006), “Праг” (2007).

За първата си книга “ Като дъх и ласка” е получил “ Награда за поезия и музика” – 1972 г. в град Дългопол. Два пъти е удостояван със “Специална награда за поезия” на конкурса “Пеньо Пенев – гр. Севлиево”.