Усойната жълтевина на залеза бледнее

* * *

Усойната жълтевина на залеза бледнее.
Нагарча бъзов дъх сред октомврийските простори.
От богове отъпкан път, в реката, с хлад елеен,
опипва хлъзгав брод... И сякаш с бързеите спори...

Потрепващата шир – и дрипава, и изранена –
в камъшите под гарванови крясъци се сгушва.
И здрачът сляп, от меланхолията на ветреца
към тайнството на сенките поел, припрян се вслушва...

Долавя той отколешните страхове, с които
в безредната си гмеж плашливите зверчета го тревожат.
И го наежва цвилене и тропот на копита
под сплетен вълчи вой, в свят угнетително безбожен...

Ехти ноември... И издайнически студенее
кръвта... Като че с дългата си бедственост предизвестява
смразяването на пейзажа... И вселява в нея
униние,
с което всичко живо тук
                            на слука оцелява.