* * *
Неведом път, вековна тишина
магия, дето само ти държиш
и знаеш как да си я съхраниш...
да намираш кръвта в стари бокали
там вечните чувства са спряли
ще бъдеш дух на вампир, отражение
в портрет замръзнал в едно откровение
на вековните мъгли, изминали години
в затихналите призрачни в душата зими
и сенките пробягващи пълзят
зад тебе искат да се спрат
улавят нощната тъма
зад теб е призрачната самота
жадна същност, празнота...
Неведом път, вековна тишина
магия, дето само ти държиш
и знаеш как да си я съхраниш.
Деница Петрова
Деница Петрова Димитрова e родена в гр. София. Завършва висшето си образование в областта на информационните технологии. Пише от ученичка, а любовта й към поезията се доразвива с литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Нейни произведения са…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар