При морето

Бохемски спомен

В бирарията “Севастопол”
отново се завръщам аз,
прегърнал днес от спомен топъл
за лятна вечер във Бургас

И срещу мен жената бяла.
(Наистина ли е било?)
Главата ми се завъртяла
като виенско колело.

Върти се още и не спира,
лети към звездни висоти...
Я, Пèро, дай бутилка бира,
дано да спре да се върти!

7 октомври 2019 (понеделник)

Утро

Отдавна най-различни хора
усетили са в труд умора,
защото сутрин е след осем,
а моят сън виси на косъм.
А през балконското стъкло
бял облак с румено чело
сред синия небесен тен
ми обещава хубав ден.

Приятно ми е на сърцето
и първа грижа е кафето
и навикът не наруших
да пиша своя ранен стих.
Оглеждам жив и здрав света.
Приятно почва сутринта.
Дано не ме излъже тя,
но си припомням мъдростта –
денят личи от сутринта.

8 октомври 2019 (вторник)

Слав Мерджанов

Роден в Карнобат през 1876 г.,
обесен в Одрин през 1901 г.

Видение от светлина и слава,
по твоя път ще мога ли да мина?
Страхувам се – това е път-жарава
на непокорна българска дружина.

И уж в един и същи град родени,
а толкова от тебе сме различни,
защото сме със всичко примирени
и затова сме малки и безлични.

Въздига те бесилката във Одрин
и днес на нас какво ли ни остава,
освен чрез теб да търсим сили бодри
и със дълбок поклон да кажем: “Слава!”.

9 октомври 2019 (сряда)

При морето

Ще се срещнем, море,
чувам твойте вълни
и ти моите стихове чуваш
и макар есента
да рисува със туш небосклона,
аз не мога без теб,
аз със теб,
ти със мене пътуваш
и ти казвам, че ти
си за мене
целогодишна икона.

10 октомври 2019 (четвъртък)

Всяко утро

Всяко утро с ямб или с хорей
буди моята душа да пей,
като в окарина в мен напират
спомени и с днешни дни се сбират.
Еховито те звучат далеко,
на сърцето мое става леко.

И не мога моя ден да мина
без гласа на тази окарина.
Може би я само аз дочувам,
но щастлив със песента пътувам,
тя ме свързва със обични хора
и спасява ме от гнет, умора.

11 октомври 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------