Поезия

Влакове

Соня Серафимовска 3 януари 2020

Влакове

Щастието не може да скрие
тъгата в очите ми, която е моя спътник.
Тя познава душата ми –
калейдоскоп от безброй образи.

Черните влакове отнесоха блясъка
на стъкълцата, върху които е нарисуван животът –
от детството до разделите,
хората, които те искаха
и винаги благодариха за обичта.

Сълзите от детството и сега
препълват очите с онази тъга,
видима само за онези, които
успяват да проникнат в душата ми.

Влакове черни и скърцащи,
ръце протегнати,
когато остават празни, боли,
докато те заминават в далечината
и отнасят любимите.

За теб остава немият плач,
заседнал в гърлото.
И пищяща мътилка, която
прокарва черна бразда в живота.

--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------

За автора

Соня Серафимовска

Соня Серафимовска е родена на 21 февруари 1961 г. в гр. Загреб, Хърватия. Живее и твори в Скопие, Македония. Специалист в областта на счетоводството и осигуряването, и едновременно с това управител на галерия “Ателие Серафим”. Поетеса. Един от съставителите и…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.