Прегърни ме и ме превърни в крехка, дива орхидея, една от многото всред всичките треви, там където летните божури омайват с горещия си пламък.
Като узрял кестен се пропуква есента, листата сякаш поръсени със злато затрупват стъпките и лятната следа, посрещат зимата задала се от рано.
Зная, че ще дойдеш, но не като златен принц, нито като буря, или пък като звезден миг.
Пресъхнало море от копнежи, живот превърнал залеза в отплата, далечни хоризонти недостъпни за душата реки дълбоки помътняли от самотата.
Когато морето се отдръпне рибарят прибира своите мрежи, a щом се затъмни небето чайките долитат към бреговете стръмни.
Улови една несбъдната мечта, прибери я после при другите забравени, съхрани ги някъде, но не чакай копнежите и лицата в тях задълго да се крият.
Не се сърди на вятъра, че донася бурите и облаците тъмни, че с него песента на птиците отлита, че от поривите силни скалите се рушат.
Магьосница е тя, облякла се е в бяло и скрила се е в хорските неволи, обикаля денем сякаш скрита под крило, а през нощта полита с откраднати мечти.
Икона свята, нарисувана с магия поглъща нашите очи, икона на Света Екатерина на мъченица свята там лика искри.
Хвърчила в небето всякакви се виждат, от някъде на високото летят, измислени и цветни, леки, те във въздуха трептят.
