Квартирата

Квартирата

В квартирата, онази старата,
на две пресечки, дето бе от къщата,
се случваха неща особени...
Като измамени цветя – откъснати
красиви стонове прииждаха,
а после леден, мрачен тон
със същото желание изменчиво
преглъщаше си лунения сок.
В квартирата, онази старата,
се случваха особени неща –
ту вино пиехме, ту пък се понасяхме едва...
И черният часовник даже знаеше,
че някаква магия става през нощта.
Когато тихо ми се молеше
и падаше една сълза.
Аз все загледан бях в прозореца.
Оглеждах себе си едва.
Тогава се отваряше вратата
и с леко скърцане ми шепнеше
какви ли не слова.

Излязох.

В онази, новата квартира
се случват вече по-особени неща
и мойто съществуване е тъй излишно,
погром е нашата съдба.