Алея на поета

Дата: 
понеделник, 20 January, 2020
Категория: 

Алея на поета

Във тези хладни дни покрай морето
градината от самота тъгува
и паметникът бронзов на поета
единствен със прибоите общува.

Той по-добре от хората долавя
вибрации дошли от небесата,
това, което тайна ще остава
за живите в света на суетата.

20 януари 2020 (понеделник)

 

Стихопът

Макар че зима е, стихът умее
със спомени красиви да живее –
до Острова със кораб да пътува,
на Джулай морнинг радостно да плува,
да гледа залез от една тераса,
кафе да пие на тротоарна маса,
за резултат от мача да попита
и да послуша с радост “Компарсита”...

Стихът през зимата ми обещава
със дните следващи да ме сродява
и да открива във пътека синя
простор за обич в новата година.

21 януари 2020 (вторник)

 

Улица в Жеравна

Картина на Юлия Красовская

Бели улици, покриви бели,
украсени от сняг навалял,
ме отвеждат в далечни предели
Йордан Йовков когато живял,
а и още по-рано, когато
кърджалии вилнели насам
и от селото пребогато
са оставили пепел и плам.

Но отново ръце работливи
са изграждали дом подир дом.
Тържествували хората живи
подир всеки безумен погром.

И Шибил насред Жеравна пада,
от коварството победен
и полита душата на Рада,
на любимия вечно в плен...
Затова ли са толкова бели,
като бели любовни мечти
твойте, Жеравна, бели предели,
чрез които ни смайваш ти?

22 януари 2020 (сряда)

 

Бездомна песен

Бездомният на спирката лежеше
с увити в дрипи тяло и крака.
А вечерта от ледове тежеше
и много вечери е все така.

Минават автобусите, минава
поток от хора, всеки в своя път.
Бездомникът на пейката остава
като забравен куфар насред път.

С познати заговорих да поканя
бездомника у нас във този студ –
да се постопли и да го нахраня
и всички казаха ми, че съм луд.

И аз записвам този стих печален,
объркан съм – кой луд е, кой нормален...

23 януари 2020 (четвъртък)

 

Освобождението на Карнобат
през 1878 г.

Казашките ботуши са оставили
следи в снега,
аз в тях оставям цвете.

Вий може много имена да сте забравили,
но думи на признателност кажете,
защото три слова
отекват надалече:
“Няма робство вече!”

24 януари 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите