Поезия

Сама

Мария Чавдарова 13 декември 2019

Сама

Полудявам от това,
            че не си до мен...
че не те усещам...
Сърцето ще ми спре...
            какво ми става...

Една любов имам,
            но теб те няма.
Градът заспал е,
            но не и аз
                        в тази тъмна стая...
Така ли ще остана?
Боли ме като дълбока рана...
Няма нищо случайно...
Искам името ми да изкрещиш...
Дори да знаеш, че ще сгрешиш...

Имам ли те или нямам?
Не ми трябва да имам много,
            ако така ще страдам...

Душата ми крещи отвътре...
Спри ме, помоли ме да остана...
Както и да те наричам...
            знаеш че много те обичам...
Не съм добре без тебе...
Ще полудея, това ли искаш???
Твоя съм още...
            там съм някъде и чакам...
Няма мостове между мен и теб...
Сърцето ми търси само теб...
Само теб сънувам...
Само теб жадувам...
Казвам че всичко е наред...
            за да мога
                        да продължа напред...

 

За автора

Мария Чавдарова

Мария Стоянова Чавдарова е родена на 22 февруари 1978 г. в гр. София. Живее, работи и твори в родния си град. Започва да пише през 2007 година. Вдъхновява се от любовта – “Не се гаси туй що не гасне”... Чувства се на 17, а когато пише – все едно се пренася в…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.