Поезия

Утрото се надига

Татяна Вуйович Костич 16 декември 2019

Утрото се надига

Утрото се надига от леглото си
сънят ми изпрати като лош знак от нощта
изхвърчал от прозореца бял гълъб
прободен от моята сянка
една прохладна глътка живот
беше достатъчна за днес
чакам
да дойде по-бързо
този страшен час
смъртен час
който ме гони
с несретен кикот
превит
вие от болка
на вратата

реквиемът отеква безмерно
и портите се отварят
мощни арени на смъртта
ала там
моите лъвове
сутрин
не са гладни
чувам
това
шепна им
ангели мои

-----------------
Превод: Наталия Недялкова
-----------------

 

За автора

Татяна Вуйович Костич

Татяна Вуйович Костич е родена на 21 септември 1973 г. в гр. Никшич, Черна гора (Niksic, Montenegro). Завършва Философския факултет на Университета Черна гора в Никшич. Директор на Арт център “Черногорско изкуство” (“Montenegro Art”). Автор на поетичната…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.