Къщата на спомените

Къщата на спомените

Тази къща е пълна със спомени,
неспокойна е тука душата,
много ситно са дните разломени
от стихиите на съдбата.
Безутешни в мен вглеждат се фотоси
от стените на всичките стаи
и разказват с фрагменти живота си
със надежда човек да познае
туй, което е необходимото
на потомците – хората днешни.
Като дим през комина отмина то
и едва ли пак в път ще ни срещне.

Щраква ключът прощално във бравата
и ме грабва пак делнична тема.
Тази къща е дом на забравата,
трябва ясно това да приема.

6 август 2019 г.

Съдбовен ден

Белязан ден от календара –
с очакване е пълен той –
пред банкомата спирам с вяра
и то наподобява гара
и влак отиващ – твой и мой.

На релсите – две струни бели –
за час поне се довери
след дни на толкова раздели,
на лоши и добри игри
ти в този ден се довери.

Навярно чуваш ти сигнала,
екипът дава своя знак.
Душата ти е закопняла
за радост във концертна зала,
Виенска, от мечтите пак.

Отново затвори очите,
тъй миналия месец бе.
Ах, колко хубави са дните,
когато живи са мечтите
под нашето добро небе!

7 август 2019 г.

Осми август (четвъртък)

Тъй говорихме: осмата дата
ни напомня безкрайността.
На човека е пълна главата
със страдания за земята,
но изгубват се без следа.

Може би е заложена жажда
у човек за чудатостта.
Често мисъл мистична го хваща,
а е истина – всеки се ражда
и най-сигурна му е смъртта.

8 август 2019 г.

Девети август

Нека свети ден девети,
щом е тука, той е в мен.
За жените, за мъжете
нека бъде хубав ден!

Слънцето събужда жажда
в утринните ми гърди.
Не едно дете се ражда
и към вечните звезди
в този ден една ракета
търсеща ще полети.

А душата ми обзета
от любовните мечти
пита подир две кафета:
Мила Х., къде си ти?

Как да вярвам, че предала
си ми чувствата на друг,
че съм просто на кавала
аз девета дупка ту.

9 август 2019 г.

Петъчни думи

Петък вечер щом настане,
за работници, стопани
иде време за почивка
и уикенд за запивка.
Отдъхни от туй, което
ти е стягало сърцето,
щраквай пак от банкомата
и си отпусни душата!

Някой казва, че е важно
в петък да не хапваш блажно.
Кой до събота ще трае!
Твоя грях го Господ знае.
Нека питието свети
да удави греховете!
Както ни е залюляла,
нямаме с греха раздяла.
Знаем, че казанът в ада
без отсрочка ни се пада.

Тия всичките във бара
в ада грях ще ги закара.
Всеки според портмонето
си поръчва питието
и поредна мъка дави
със бохемското: “Наздраве!”.

С весел дух – Борбух
9 август 2019 г.