Из “Крайбрежна поема”
... Сутрин чайките обличат сребристите си блузи от простора и отлитат. Чайки – скитащи птици.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Болка
Кълбета от маслини, конци от илюзия, фонтани от чувства, крясък от лед. Буря от думи, град от съмнения, хаос взривен от барутен ред.
Откритие
Не зная как и защо ли, намерих в очите ти мойта тъга. Въпроси закапаха чисти и голи и запали във мене нова искра.
Тя идва
Тя идва тихомълком, но красива и във сърцето лумва светлина. Тя идва горда, нагла, дива и в душата влива топлина.
Звезда
Крайпътен знак, случайна улица, тълпа от хора толкова прозрачни. Дъждът вали и трака като бъклица и толкова са сивкаво-невзрачни.
Спри...
Спри... почакай... не бързай, поспри се, нека седнем за малко поне... Искам толкоз неща да те питам, отдели ми минутка, две.
Времето в мен
Бързо минава времето мое. Бързо връщам се в детството свое. Бързо унасям се в спомени сладки, бързо разплаквам се, тихо ридая.
Душата ми е болна
Душата ми е болна, страдам, не мога с нищо да я утеша. Със спомени завивам я и галя я, опитвам нежно пламъче отново да запаля...
Жар
Жар, жар, огнена жар просто не можеш да се надяваш да спре да пали този пожар, лудия август те кара да страдаш.
Преходност
Преходен е живота и преходни дните, с омраза, любов, лъжи полуоткрити.
Неделни неволи
Седя пред лекарския кабинет (но за хора, не при вет) и се правя на поет. И се чудя как да Ви разкажа без нищичко да забравя...
Бигльовци
Ех, Бигльовци братя, как е хавата? Помните ли ме? – Карло хайвана, дето онзи ден окаля дивана...