Смачкан лист

Смачкан лист

Осъмваш пак във нощния ми стих
пиян до смърт, раздърпан, рошав,
Безразличен.
А аз замръквам пак
над смачкания лист
трезвена до болка...
И обичаща!
Почти изтрила съм те от живота си
но някога, ей така
(през вечер)
Чувствам се,
сякаш не всичко е сринато
И взимам пак от наркотиците
на думите ти някога изречени
И някак си (не)знайно как
подът ми побелял е пак от листи
А ти осъмваш пак
във нощният ми стих
пиян до смърт и всякакъв...
Но не и необичан!