Фрагменти
Квадратното небе улавя птица, но то не може птицата да спре. Във рамката на тихия прозорец остава опустялото небе.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Елегичен фрагмент
Не ме примамва път, не ме примамва мисъл. Какво е тук, какво – отвъд един ли е написал?!
Посвещение
Единствената рокля е смеха ти, случайното легло – старинна рамка, в която тържествува голотата и царствено възкръсва ренесанса.
Изневяра
Заплака тихо в тягостния миг, разбрала ненадейно, че те мамя. Да беше ми ударила плесник, да беше ме замерила със камък.
Балада за Поморие
Стоят скалите, същите, макар че морето неусетно ги поглъща. Разбива се вълна, вълна се връща и въздухът от сол и йод нагарча.
Момичетата в съня ми
Като мадони хубави сте всички, ти хубава, по-хубава от тях. Говоря със заекване, на срички, от обич, от стеснение и страх.
Солници
Отсам брега водите са спокойни. Прозрачните им дрехи избеляват в солените безветрени пространства.
Пристанище
Пристанище – море, отсам вълните, завързано към кея със въжета. В широките стени на вълнолома е възелът на истинския вятър, в нарастващия екот от вериги...
Драстичен етюд
Пияният разби стъклата, възседнал всеотдайно риска. На улицата – по средата – каквото нямаше, поиска. И после дълго дирижира невидими за нас оркестри. Кола в сандалите му спира, но няма той да се отмести.
Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец
Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец и прозаично се изви като река – река и пропаст самовглъбена.
Докато те търся
Докато те търся, ще огледам дъното на самотата – коя ли част от тялото ми подпира стръмнината на твоето отсъствие?
Силуети със светещи контури
Силуети със светещи контури – нагорещената им кожа се отлепва и се смъква върху пясъка.