Пристанище
Пристанище –
море, отсам вълните,
завързано към кея със въжета.
В широките стени на вълнолома
е възелът на истинския вятър,
в нарастващия екот от вериги,
които се разсипват във водата
и дъното от котви се изгърбя.
А някъде в слуха ми се изправя
възторженият шум, докрай изпълнил
огромни пристанищни хамбари.
Пристанище –
закотвено в морето,
което към моретата пътува.
Въжетата са твоята победа,
защото към брега са устремени.
А твойта синя кръв през тях минава,
докосва ме със пръсти и остава
във моята фланелка на райета.
---------------
Публ. в поетичната антология “Поети, влюбени в морето”, съст. Роза Боянова, Иван Сухиванов, Бургас, 2010.
---------------
Иван Апостолов
Иван Апостолов e роден на 5 юли 1944 г. в с. Крушевец, Бургаска област. Завършва полувисшия железопътен институт “Тодор Каблешков” в гр. София. Работи последователно в жп гара Бургас, вагонен завод “Червено знаме”, гара”Дружба”, като редактор на многотиражка…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар