Солници
Отсам брега
водите са спокойни.
Прозрачните им дрехи избеляват
в солените безветрени пространства.
Соларите по дигите минават
и слънцето старателно се вглежда
в безкрайното и тихо огледало.
Тръстиките внезапно се изправят
и в тежкия следобед вик на птица
виси между небето и земята.
Скърбя за доверчивите морета,
навлезли неусетно в равнината.
Затворени в нищожните пространства,
моретата във сол изпепеляват
и бурите им бавно се завръщат
отвъд брега на своето начало.
---------------
Публ. в поетичната антология “Поети, влюбени в морето”, съст. Роза Боянова, Иван Сухиванов, Бургас, 2010.
---------------
Иван Апостолов
Иван Апостолов e роден на 5 юли 1944 г. в с. Крушевец, Бургаска област. Завършва полувисшия железопътен институт “Тодор Каблешков” в гр. София. Работи последователно в жп гара Бургас, вагонен завод “Червено знаме”, гара”Дружба”, като редактор на многотиражка…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар