Момичетата в съня ми
Като мадони хубави сте всички,
ти хубава, по-хубава от тях.
Говоря със заекване, на срички,
от обич, от стеснение и страх.
И нищо не успявам да ти кажа –
стопявам се, безгласен, тих и пуст.
А знаех всички думи, даже
понякога ги казвах наизуст.
Но вятър скъса тънката завеса,
изчезна всичко, вдигна тъмен прах.
Сега не знам мадоните къде са,
но знам, че ти си заедно със тях.
Сънят се свърши. Крехкото глухарче
издуха свойто облаче от пух.
Звъни звънецът. Буден съм, макар че
правя се в леглото си на глух.
Иван Апостолов
Иван Апостолов e роден на 5 юли 1944 г. в с. Крушевец, Бургаска област. Завършва полувисшия железопътен институт “Тодор Каблешков” в гр. София. Работи последователно в жп гара Бургас, вагонен завод “Червено знаме”, гара”Дружба”, като редактор на многотиражка…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар