Моряшко сърце
Тоягата и пастирската гуня на нищите оставям. Талисман ла търсят с тях и агне златорунно. Аз искам в развълнуваното време сърцето ми да стане океан...
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Тоягата и пастирската гуня на нищите оставям. Талисман ла търсят с тях и агне златорунно. Аз искам в развълнуваното време сърцето ми да стане океан...
Обзирам те, родино, цяла, когато веселият ден се буди от съня зелен под небесата на Мусала.
Вятърът тласна буйно вратата, с песен към мене морето нахлу, върху огнището лозови пръчки тлеят, догарят... Вятърът искри разпръсна...
И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг, когато есенният ден догаря над вълните, и с мене заедно ще спре пред разпененото море неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.
О, зная, никога не ще забравиш ти родната ни Тракия! В кръвта ти волността тракийска не прелива ли тъй както и преди?
Всичко правиш за да ме боли! В живота ми нахълтваш без да питаш... Ти си Дявол с ангелски черти! Сърцето и душата ми помиташ...
Не се намират лесно Истински Приятели, Те са Рядкост като Диаманти... Светът е пълен с всякакви Предатели, Лъжци, Продажници и Итриганти...
Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда... За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда... А ти пък да обичаш Друга... Душата ми във Ада сама да Страда...
Любов или война, избира твоята душа? Дали е тя във рани, или е в самота? Попита ли ме колко много ме боли? И колко пъти нощем, аз роня все сълзи Попита ли сърцето, как все към тебе тича?
Музика в Душата ми трепти! Когато чуя Твоя глас Вълшебен... И Ти си само в моите Мечти! Умът ми все от Тебе е Обсебен...
Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе, Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе... Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме... Не…
... Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта... Заключени от призраци, заключени във Лудостта... Времето е част от нас – Илюзия и Необятност... Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост...