Да мълчим е тъй приятно и без думи разговора да си споделим. Мълча ли, чуваш ме. Мълчиш ли, чувам те. Кому са нужни думите?
Да слушаш тишината е безценна благодат. Да слушаш тишината е ароматен опиат.
Морето, светлината и луната, тишината ги обгръща с красотата. Спокойствие във мене внасят и хубаво правят, че нищо те не обещават.
Приказката за дъгата помниш ли и сълзите мои триеш ли? Лошото от мен отне те, но навярно случи се така, за да видиш светлата страна.
Дядо Господ си избра най-доброто на света и нарече го жена!
Два ангела – аз и ти... Две души търсят се в нощта... Сърцето ми не може да ти устои... Като камбанен звън то бие...
Да те жадувам... Тази жажда неутолима... Жажда за любов... Искам те, не чуваш ли, любими...
Сънувах те до мен... В съня си те видях преди да те познавам... Видях те и разбрах, че душата сродна е намерила... Събудих се...
Студено ми е. Вземи ме в отсъствието на думите, отвъд тях – там е лято. В полунощ да е...
Аз съм прилепът, който се блъска в твоя прозорец – да се скрие от свойте видения в тъмната нощ.
