Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Моряшко сърце

Тоягата и пастирската гуня на нищите оставям. Талисман ла търсят с тях и агне златорунно. Аз искам в развълнуваното време сърцето ми да стане океан...

Поезия

Прослава

Обзирам те, родино, цяла, когато веселият ден се буди от съня зелен под небесата на Мусала.

Поезия

Жената на рибаря

Вятърът тласна буйно вратата, с песен към мене морето нахлу, върху огнището лозови пръчки тлеят, догарят... Вятърът искри разпръсна...

Поезия

Съдба

И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг, когато есенният ден догаря над вълните, и с мене заедно ще спре пред разпененото море неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.

Поезия

Тракийска поема

О, зная, никога не ще забравиш ти родната ни Тракия! В кръвта ти волността тракийска не прелива ли тъй както и преди?

Поезия

Дявол с ангелски черти

Всичко правиш за да ме боли! В живота ми нахълтваш без да питаш... Ти си Дявол с ангелски черти! Сърцето и душата ми помиташ...

Поезия

Откровение

Не се намират лесно Истински Приятели, Те са Рядкост като Диаманти... Светът е пълен с всякакви Предатели, Лъжци, Продажници и Итриганти...

Поезия

Твоята присъда

Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда... За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда... А ти пък да обичаш Друга... Душата ми във Ада сама да Страда...

Поезия

Любов или война

Любов или война, избира твоята душа? Дали е тя във рани, или е в самота? Попита ли ме колко много ме боли? И колко пъти нощем, аз роня все сълзи Попита ли сърцето, как все към тебе тича?

Поезия

Музика си ти!

Музика в Душата ми трепти! Когато чуя Твоя глас Вълшебен... И Ти си само в моите Мечти! Умът ми все от Тебе е Обсебен...

Поезия

Лисваш ми, защото...

Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе, Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе... Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме... Не…

Поезия

Заключени във времето

... Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта... Заключени от призраци, заключени във Лудостта... Времето е част от нас – Илюзия и Необятност... Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост...