Несезонно
Студено ми е.
Вземи ме в отсъствието на думите,
отвъд тях – там е лято.
В полунощ да е,
когато звездите над нас са светулки,
забравили да се завърнат...
Студено ми е.
Със думи измислени недей ме завива.
Потракват ми зъбите от самота.
Чай ми налей –
от дива къпина и от коприва.
Прибави и дъха си – за сладост.
Ще се сгрея.
Само миг ще се сгрея, докато
пристигнат осите на думите.
Прегърни ме, за Бога!
Аз съм светулката, дето утре
ще забрави да се завърне.
Елка Няголова
Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Живее, работи и твори във Варна. Многогодишен журналист и старши редактор в централния периодичен печат. Директор за Балканите на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар