Мъка

Мъка

Намирам се на дъното на празна чаша,
                отвсякъде обградена от стъкло.
Празен ред...
                дори и стих да няма,
                                всеки носи своето тегло... 
Думи грешни... сълзи от сняг...
Вятър и дори виелици...
Очи далечни... позабравени..
Питам се къде си...
                а само чувам своя глас...
Мрак душата ми пребори...
Накъде отиваш ти,
                 накъде отивам аз...
Времето лети и остаряваме...
                усмивка няма...
                                само празен поглед,
                                оглеждаш се встрани...
Ръце студени, крачки бавни...
Съхнем бавно
                като роза без бодли...