Ти си мъртвият
За обич беше дошъл, но си тръгна сам. Не издържа да обичаш една жена... Искаше всичко да е твое...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Молитва
Трябва ли насила да обичам с фалшива любов да ти се вричам?! Останала в гърди без дъх, пред икона да се моля – да я има нашата любов!
Родих се от любов
Родих се от любов. От любов е изтъкано моето сърце, но уви, не стига обич в тоя свят...
Викам на глас
Викам на глас Някъде там в тъмнината гневна, упорита, болна, останала без глас...
Двубой
Два силуета в мрак съзрях, два погледа във мене впити, единият грозен, но велик, другият дългокос, изпит ме гледаше от бледото лице...
Полъх
Дума. Поглед. Полъх от коса. Място. Стая. Под една звезда.
Последен полет
Знам. Все ще заспите мои криле – уморили се вече да пърхате. И аз ще падна от тебе небе при всички нормално-побъркани.
Обезвяра
Как искам да съм пак дете – наивно да прегърна този, с ножа зад гърба. От удара по мен, когато се обърна, не би боляло никога така!
В капка мастило
Еуфория след поредното стихче, но скоро връщаш се пак на котата – Никой и Нищо. И отново си онзи глупак...
Да, ама не!
“Бъди уравновесен и спокоен!” – това казват хората все. Но щом чуя така да говорят изниква в ума ми сърце.
Бялото на листа
Тези думи във бялата тишина, облякла телата на буквите, казват толкова много неща през свойто мастилно неслучване.
Щом замълчи душа на поет
Щом замълчи душа на поет и стане поетът еднакъв с всеки друг – просто човек – вселената, тъжна, заплаква.