Вечерен размисъл
Умира моят бащин дом, умира. Старее къщата. Умряха майка ми, баща ми, брат ми из райските градини скита и господа за мене често пита...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
На този, който не беше с нас
Ще си угаснеш, без да си горял. Животът без да спре, ще те отмине. Ще те заровят в седем стъпки кал и глупаво ще известят: “Починал”.
Мъчат ме думите
Мъчат ме думите. Пиша на мама. Пиша за мама, а мама я няма. Мама отиде нейде оттатък, где няма връщане, няма остатък.
Memento
На дългата опашка наредени за земните и преходни блага, регалии и прочие отличия на светската и мирска суета...
Монологичен диалог
Като жена е Разумът бъбрив за всичко винаги намира обяснения...
Предначертаният маршрут
Това, което има да се случва, ще се случи. Дали, Кога, Какво и Кой и Колко ще сполучи...
Commedia dell’arte
В пиесата, писана по действителен случай от нечий среднощен кошмар...
A la recherche du temps...
Кой кого Сътворява във времето...
Равносметка
Ах, знам, не ни очаква нищо хубаво! На другия завой е старостта... Все повече тежи едното блюдо, наведено надолу, към пръстта.
Не те осъждам
Не те осъждам, дори, че бях виновна аз, не те осъждам, аз винаги ще си спомням тебе. Не те осъждам, ти в моите очи все нагоре си, не те осъждам, аз отдалече радвам се за тебе...
На теб
Минават месеци, минават дни, а нашата история вечно ще тежи. Ти надеждата запали в мен, че заедно ще бъдем някой ден.
Хълмиста игра
Без тебе или със тебе пътят хълмист ще бъде. Аз зная постижения големи – от смели мечти се правят.