Поезия

Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.

Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко!
И прости ми, че пак не успях да се върна!
Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко.
Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!

Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци.
И сякаш срутва се над мен света.
Уж твърда съм, а как да се опълча
и вяра да опазя във беда?

В прегръдките на есента е топло,
единствено щом лястовици пеят
и гроздето на две ръце се моли
да го откъснат, в бъчви да дозрее...