Среброструнно звъни крехък опит за сняг,
две снежинки наужким летят към косите ми
и въртя неизбежните мисли – пак крачка и праг,
сякаш мога да скоча сред зима в мечтите ти.
Откакто те познавам, все ми е студено,
защото чакам само твоя светъл глас
да каже двете топли думи, мислени за мене,
за да забравя и студа, и колко аз съм аз.
