Мълчанието спусна между нас ръждивия си ланец и прозаично се изви като река – река и пропаст самовглъбена.
Докато те търся, ще огледам дъното на самотата – коя ли част от тялото ми подпира стръмнината на твоето отсъствие?
Силуети със светещи контури – нагорещената им кожа се отлепва и се смъква върху пясъка.
Скрий се в отсъстващото тяло – о, пясъчна отливка на вдлъбнатината! В топлината му се скрий – спомен за ръцете, които да погалиш, за рамото, където да подпреш умората.
Показвам лицето си както ветеранът медалите си – само на празници.
Недоспала и натежала от секс хайманата луна си татуира върху устните сова сянката й безшумно се стрелна над дребните хорски радости...
Мракът кацна тежко в артритните пръсти на ореха и снесе приказка от едната страна космата рогата и страшна на пипане...
Стоим под зеления дъжд чернорижава котка и аз аз стискам чадър а котката своите девет живота...
Тишината е пълна с любов – в сенки на влюбени скрита. Тишината е пълна с мечти, с които ни галят звездите.
В красивите неща ви търсих всеки ден, в мислите си нощем ви рисувах. С трепет чаках да дойдете при мен – години, Боже, години ви жадувах.
