Мария Магдалена
Греховете си нося на шията, като черни мъниста проблясват. Със светена вода се не мият, не изгарят и в буйните клади.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Раздухай мъглата!
Раздухай мъглата, съгледай ме, Боже! Душата си кърпя, кърви ли, кърви... Конците се късат пак. Ех, де да можех с тях рани да шия. Не мога, уви...
Високо
Няма път до тебе, Синеоки. Зимата пътеките е скрила. Ще те стигнем, само ако скочим лъвски от хомота до бесило.
Левски
Какво ни остана от тебе, Апостоле? – калугерско расо, младежките къдри, кама, револвер и към бъдното мостове, в заветно тефтерче – словата ти мъдри.
Светът е хубав!
Светът е хубав, много, много хубав – когато сутрин се усмихне слънцето, когато в пролетния дъжд се влюбиш и сложиш във земята малко зрънце...
От изгрев до залез
Седни, да починем за миг, капитане! От изгрев до залез все мрежите кърпим, все с мокрите ризи, с напукани длани морето изгребваме сякаш до свършек.
Дюли, индрише и вино
Две дюли, индрише и чаша вино... Смалена, мама – до прозореца. До нея паяче плете години и сякаш тихо-тихо й говори.
До прага е любов
До прага е любов. Нататък – нищо. Един огромен свят и самота. Но вътре, точно до огнището, вселена стават четири сърца.
Увещание
Проклетото минало и снощи се върна, не спях както винаги нощ в ден преобърнал.
Обичам те
“Обичам те” шептиш ми нежно, “Обичам те” отвръщам ти и аз. Да се откъсна от теб е неизбежно, никой няма да застане между нас.
Спомен за Левски
Часът настъпи! Камбаната силно удари! Младежът се бавно упъти, по пътя към своите гробари.
Черният сняг
Времето мрачно проклинам със черния, сухия сняг, в душата си клетва изричам на другия, чуждия бряг.