Нрави и обичаи
Агне печено и огромно в Цоньо Танев ни събра, и простете, май нескромно, гладна бяхме ний тайфа.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Мигът-илюзия
Когато надписите от синия екран си тръгнат уморени, когато светлините танцуват последния си танц, а буквите като звездици затрептят...
Сълзите на деня
Как искам да избърша сълзите на деня и да се втурна след всяко облаче, затулило слънцето.
В мига на Вечността
В мига на вечността ще стигна до безкрая. Стихиите ще усмиря и тебе ще позная.
Простих ти
Простих ти непростимото и открих сърцето ми изпълни се със тебе.
Моите ръце
Моите ръце – крехки и нежни умеят да слушат и да отгатват съдби и надежди...
Изповед
След бурята вълните ме изхвърлиха на бряг, безлюден и изпълнен с неизвестност. Морето ме пожали, но ме осъди на изгнание.
Рожден ден
Хора, аз съм моряк с интелект, неголям и непретенциозен. Чувствам понякога лек и оцапан със проза стихът ми. Ако въобще истината цапа.
Прозорецът
Един прозорец в нощите не гасне. Един прозорец свети към морето и неговата бледа светлина се гони по водата с ветровете.
Лирична изповед
Мария! Скоро ще се върна. Чакаш ли? Отново те сънувах тази нощ. Седеше на една вълна и плачеше, тъй както плачат само паметниците...
Моят син бележник
Разлиствам листите. От разкривените и пъстри редове морето се усмихва натъжено: Забрави ме, момче. Забрави ме наистина.
Прозорецът ми в тъмното се взира
Прозорецът ми в тъмното се взира, око отворил в сивата стена, случаен блясък в рамката си скрива като бедняче лъскава пара.