Прозорецът ми в тъмното се взира

* * *

Прозорецът ми в тъмното се взира,
око отворил в сивата стена,
случаен блясък в рамката си скрива
като бедняче лъскава пара.

Вятърът го блъска простуден,
в стаята на топло, за да влезе.
Отварям му, прегръщам го до мен,
а той утихнал смешно ми се плези.

Сърдита съм на моя сън,
отново хукнал мълчешком,
без мен, по покриви и къщи.
Прескачайки заспалия неон

той дрехата си с лъч е закачил –
по-бляскав и от коледните свещи
сега лудува
моят непослушен сън.

Смущава телевизионните програми,
по жиците танцува с малко страх,
катери се по правите антени
и там оставя сънища на прах...

Завърнал се, в прозореца ми скрива –
като бедняче – лъскава пара,
от блясъка каквото е събирал
за утрото, за мен и за света.