Калиопа
Де, момче, ума ти хвърка? Все навън са ти очите! Дявол някой тук се бърка: пак разтеглихме ушите.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Заточеници
От заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни...
На нивата
Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори... Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия!
Градушка
Една, че две, че три усилни и паметни години... Боже, За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа...
Живот
Ще направя живота ти тесен – повярвай, няма да ти е никак лесен. Само да посмееш да ме удариш – първият си път, в който ми посегна, ще забравиш.
Импресия
Зорницата, Луната и голите клони, студът, тъмнината, кутия бонбони, кафето димящо, пепелта от цигара, горчивият разговор за една изневяра.
Обич
Не се опитвай да избягаш ти от мен. Не ще успееш, дори с вихрогони. Където и да свърнеш – нежният рефрен на моите стихове ще те догони.
Най-накрая
Хрупкат жълтите алеи. Мръква край морето пак. А водата зеленее, стиска този тъжен бряг.
Вярност
Колко е странно, че заспивам спокоен. Но знам – през нощта, при тебе ще дойда.
Пети сезон
След седем дена ще те видя – сега съм с работа зает. Сено ще сбирам с дълга вила за зимата – сезон проклет.
Катарзис
Като бездомен пес се скитам по улици тъмни, със локви и кал. Полупиян, полузаспал, нозе преплитам и псувам кишавото време.
Селска матура
Погалвам Марлен по лицето, а пък тя се цупи отегчено: “Ах, колко груби са ръцете ти, колко са студени!”