Доволно пихме от нектара, на животворната ни земна твърд, и хлорофилът ни изпълваше с възторг, през пролетта лудувахме на воля!
Домът ми – границата между мен и дремещата улица.
Събуди в мен усещането за Безкрайност, обсеби мислите ми с чувството за цвят, взриви покоя на спящата ми същност, и ме превърна в жизнен, жаден стрък.
Грабнах аз морето в шепи и се затичах към дома. На сестричката си ги разтворих двете, да й взема аз ума.
Тръгнал Ежко към гората по пътечката в тревата. С бодлите си корави бодва Ежко де що свари.
Де се ражда чудна песен де звънчето тихо пей, туй е храмът наш чудесен, дето детската мечта живей.
Светът, устроен е така човек да следва своята съдба. Не се опитвай ти да промениш това, единствено предречено от Бога.
С верига от прегръдки нежни искам да те окова с целувки утринна роса да те обсипя, със топъл слънчев лъч да те озаря, със рокля розови листа да те пременя.
Сърцето ми на късчета разбито, душата ми витае из небето, не зная що е сън, покой, сълзите как напират пак в порой.
В живота истината е една, научи ме да спазвам тези правила. Бележка взех си и без дрехи в реката истинска нагазих.
