Да се завърнеш във Бургас
Да се завърнеш във Бургас – забравил отпътуващите влакове, към тунела на миналото устремен сред сияние на перлени черупки (сън на мидите за съвършенство)...
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Не тръгвай, Одисей!
Не тръгвай, Одисей, на тази война! Тя е нежна песен пред това, което след нея те чака.
Подарих ти кон
Подарих ти кон. Само не мисли: сега, къде ще го държа, с какво ще го храня, какво търси кон сред град...
Не смъквай плаща още, рицарю!
Не смъквай плаща още, рицарю, нощта продължава... Ето – и совата – и тя пропищява злокобно. Злобно прилеп над теб прелетя.
Севилските магнолии
По пътя на севилските магнолии се трупат притчи за изтритите икони, които сякаш вятърът донесе ни.
Между полунощ и два
Навсякъде вървя, където ме последват. Разбирам твърде много, затова не мога да не се оглеждам пред вратата. Нека. Тя идва всяка вечер между полунощ и два.
Froh
Наполовина заснежени хълмове, които са разбъркали вселената. Разтърсващо студът побърква ме, нагоре още трябва да погледам.
Да убиеш вълчица
Луната – пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът. Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква. Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен. Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв…
Старицата
Тя стои на пейката отпред и присвива поглед катарактов. Залез калайдисан, с цвят на мед спря до нея и се заоплаква.
Зло
И е страшно – единствено мрак. Празен пъкъл (сама съм си демон). Аз съм своят най-яростен враг, а гневът ми е здравото стреме, във което забивам пети...
Този, който тъпче само долу
Вкопчен в уюта на земната твърд и закопал във пръстта като кърт, и като камък, вдълбан във калта, и като гущер, зарит в пепелта...
Живееш ли?
Живееш ли, или отдавна просто съществуваш, обвит във плътна пелена на норми и заблуди?