Froh
Наполовина заснежени хълмове,
които са разбъркали вселената.
Разтърсващо студът побърква ме,
нагоре още трябва да погледам.
Проскубаните птици кацат косо
върху безлистните отдавна букове.
А спомени прорязващо излитат,
оставят безнадеждни бели трупове.
Гърми отнякъде пресипнало
едно хоро на хората от друго време.
Създали сме решения и истини,
които са различно измерение.
Наполовина заснежени хълмове.
Зората тръгва по пътеката нагоре.
Васал на огъня е онзи черен корен,
а няма как без огън да се мръкне.
Студена, радостта ликува тъжно.
----------------
Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.
----------------
Николай Илчев
Николай Илчев е роден на 21 ноември 1991 г. в София, в семейство на студенти по право, по-късно – уважавани юристи. Израснал в Бургас, където започва, по собствените му думи, да пише наивни стихотворения, на около 16-годишна възраст, в тетрадка с дървета на…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар