Севилските магнолии

Севилските магнолии

По пътя на севилските магнолии
се трупат притчи за изтритите икони,
които сякаш вятърът донесе ни.
Дори и да починем кратко,
ще трябва да запомним радостта
от марша в празничната сряда.
Градината понякога е храм,
а храмът е понякога оставал тъмен,
когато цветовете са били затворени.
Прахът е по обувките ни, срамен,
а ароматът става твърде много.
Смрадта е тихото дървесно отрицание.
Алеята се влачи към нечистия олтар
на старото дърво на прорицателя.
Той знае, че и зимата е топла,
когато пътят спи, притихнал.
Горещината свива времето във ери,
затваря живите, извежда мъртвите.
Химери и миражи от листа и клони
изписват бавно още хиляди истории
от антрацит на пясъка, отровен от обувките
на живите и мъртвите, които са го тъпкали.
На прорицателя говори едноокият,
а на листата – мъртвата измислица.
Когато е горещо – не поливат градинарите,
защото всичко ще умре във миг.
Дърветата мълчат, жестикулират,
преписват с корени в кората си живота.
Най-старото дърво е с гладка кожа, непреплетена
и прорицателят дълбае с ножа мъдрост.
По пътя на севилските магнолии
се трупат свещи за умрелите тела,
които са отдавна под алеята.
А прорицателят говори с тишината.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------