Неконкретно
Аз бях ти дала... Аз всичко бях ти дала. Пулсирането лудо на кръвта, и хляб, и стих, и женственост, макар и неузряла.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Луната и аз
Защо Луната толкова ме вдъхновява? Дали защото е светла и бяла като търсената доброта?
Когато се завърнеш
Когато се завърнеш уморен и все още отдаден на Морето – не ме събуждай. Остави ме с виновните си сънища да бъда.
Невъзможно ми е
Невъзможно ми е – да те няма. Забързана да се завърна и да не те открия.
Обещание
Ще бъда старица. И аз – като другите. Ще сърбам бавно супата си от малка, нащърбена купичка.
Фанатично
Тогава сринахме храма камък по камък и оставихме под тях разбойниците, но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло, че се е появил голям пасаж паламуд.
Монолог на невестулката
В началото се дебнехме. Видях го да се приближава с плашливи стъпки и се сниших. Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си и като прецапа през реката, реши ...
Прииска ми се да хапна рибка
Прииска ми се да хапна рибка. Сега решила съм действително да смажа колелата. Каруцарят ще ме метне на каруцата. Ще вмириша рибите. И хлябовете.
Шизоидно
Когато свърши законосъобразния анализ, желанието му да го заплюе стана безгранично. Но щом погледна го в очите, ахна и се задави в собствената си слюнка.
Ние
Един и същ натрапчив образ: размазан по стената хрущящи песни и думи юмрук потънал под лъжичката...
Деветата симфония на Бетовен
Аз слушам на Бетовен Деветата симфония и в този момент върховен върховната хармония...
Не прибирай, моля те, крилата
Не прибирай, моля те, крилата за ангелските сънища не ги пази. Какво от туй, че те презират, че подозират – май си луд, несъществуващ, богохулник...