Тръстики

Тръстики

Ал. Балабанову

Там патици диви си вият гнезда,
там слънцето в мрежа люлее се леко
и в заник по кървавата му следа
се дипли на здрача забрадката мека.

Измила чело си вечерна звезда,
проглежда през тях и възлиза полека;
край тях отразена в спокойна вода
опасва ги млечна небесна пътека.

Проблясъци ярки, видения смътни –
във тайнственост странна се сливат безплътни
и шир, и води, и бряг, и небеса.

На вятъра лъхът въздишка е жива,
и всяка тръстика е флейта звънлива –
във всеки звук плаче незнайна душа.

Плевен, 8 декември 1928 г.