Живот дребнав

Живот дребнав

Живот дребнав, еднообразен,
изпълнен само с крясък празен,
тревожен с хули и обиди –
ах, мъка тегне ми в гърдите
и воля давам на сълзите,
но кой, но кой ги види?

Измъчвана от самотата,
жадува за душа душата,
за блага думица жадува.
Тогава вземам свойта лира,
утеха в свойта песен диря,
но кой, но кой ги чува?

Сам с мисълта си – сам и страдам,
в страдане крея и отпадам,
без време светли идеали,
без време дух свободен, честен
ще да погълне гроб безвестен,
но кой, но кой ще жали?

1920