При воденицата
Гъст шумак обгражда вред реката.
Воденицата се крий в шумака.
Оглушително бучи водата,
кречеталото унило трака.
Старият воденичар на прага
пуши със лула с разкрита пазва.
На мливаря млад с усмивка блага
нещо му надълго той разказва.
И глава мливаря често свежда.
Слуша ли го или го не слуша,
но очи оттамо не отвежда,
дето в светлата и бистра бара
гази весела русалка руса:
дъщерята на воденичаря.
Никола Ракитин
Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев) е роден на 06 юни 1885 г. в село Лъжене, тогавашна Орханийска околия – дн. село Трудовец, Софийско. Учи в Ботевград (Орхание) и в София, където се преселват родителите му. Завършва гимназия в София (1903) и…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар