Мои малки палавници умни! Мои нежни, крехки цветове! Мои първи и последни ученици, с камбанки – нежни гласове!
Мой втори дом бе “Моето училище”. Грижех се за всичко, както у дома. Всички ученици бяха и мои деца.
Ада Чалъ! Бориславци! Пристан на моите деди!
Хората – пъстър свят от чувства признават и отричат. Измислят виртуозни блудство.
Водорасли, мокър пясък, хрупат под нозете миди, гларусът планира с крясък близо рибата щом види.
Ех, море, море, пълно с изненади, със надежди, с чудеса, с опасности за слаби, с чудни предизвикателства, със странни доказателства.
Конят, препускащ зад реда от дървета, ще излезе от своята кожа в образ нелеп. ...
Възхити се от кита, човече, и го вземи за пример! Запази се и ти топъл сред ледовете! Живей и ти на този свят, без да си част от него!
сутрин: когато дланите са под главата и лактите наподобяват делтапланер в снежна буря ...
По теб изгарям в сън на нестинарка, защото съм далеч – накрай света. Изгубена се скитам по земята, тъй както птица без крила.
