Откакто те познавам, все ми е студено, защото чакам само твоя светъл глас да каже двете топли думи, мислени за мене, за да забравя и студа, и колко аз съм аз.
Съмва се и слънчевият лъч, отразен в съседския прозорец, усмихва се на орхидеята, надничаща към улицата сънна.
До малката кръчмичка, край кея морето заспало, спокойно бучи, а в чашата своя и виното в нея морякът удавник вперил очи.
Приятелю, обичал ли си някога жена, така че кожата ти да настръхне от болка след раздялата ти с нея?
Снегът вали, бездомен вихър плаче, студено, ветровито е навън, а сенките загадъчни на здрача започва моят тежък ден.
Има мигове, когато живота ти се струва тъй волен и красив, забравяш несгодите, злото и високо в небето летиш.
Дните есенни вече започнаха и ми идва наум старостта нищо, нека се смесват жълто слънце и жълти листа.
Още е топло, още е лято, но от час там над нас се върти без да спре първото щърково ято.
... Сутрин чайките обличат сребристите си блузи от простора и отлитат. Чайки – скитащи птици.
Кълбета от маслини, конци от илюзия, фонтани от чувства, крясък от лед. Буря от думи, град от съмнения, хаос взривен от барутен ред.
