Мрак
Когато смях клокочи във сърцето, и ведрост някаква струи от теб, тъгата лепкава разтапя се в небитието, звезда изгрява в черното небе.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Епопея на забравилите
От черна кал направил те е Бог и после с мисъл само вдъхнал ти живот. За седем дни цял свят е сътворил, дървета, океани, твари и даже този водевил.
Усмивката на дявола
Погледнах в устните ти. И видях усмивката на дявола. Потърсих отговор. Но не разбрах – въпроса бях забравила.
Наоколо обгръща ме тъма
Наоколо обгръща ме тъма във формата на твоята уста. А устните са плътни и големи и ме поглъщат като във вселена.
Земята потреперва от стенание
Коне играят в дивите поляни, копитата им носят ги нагоре, а гривите им с вятъра се борят.
Изгубени мечти
Пак е нощ. Дъждът вали. Гларуси протяжно грачат. Пясъкът под мен боли и морето тъжно плаче.
Младежки смях
Младежки смях огласява внезапно студения ден. Изригва лъчист и кристален, достига нечакан до мен.
Шумни пътища
Песните ми слънчеви затичаха... Недопети – отлетяха някъде... Бреговете на реките пясъчни притаено чакат преобличане...
Пробуждането на белите вишни
Залязващото слънце прогони зимата с категоричен жест и разтвори звездните врати за пролетния вятър.
Vaya Con Dios
Враждебните кули срещнаха силата на моето его.
Метаморфоза
Снегът покри най-потайните кътчета на душата ми, а виелицата стегна рехавите окончания на вените ми.
Арменци
Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик...