До сина ми
Не се отчайвай ако грохне слънцето и истината се смали до лист на цвете! Вземи от най- бездънната си пролет зрънце и го посей под въглените на сърцето си!
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Писмо до Йовков
Где живее доброто, Йордане? Где е бялата, чудната птица? От години я търси Моканина. По е скъпа от наниз жълтици
Полет
Мама ме изпрати до летището с китка росен здравец, книга и целувка. Знаеше – след мен не й остава нищо, но ми каза: “Да се пазиш! Чуваш ли?”
През февруари
Зимата пак е раздрала юргана си – падат снежинки по гроба на татко. Облак е взел песента на камбаните. През февруари животът е кратък.
Хляб
Дълъг път изминах до софрата: зрънце бях във черната земя, житен клас издигнах над тревата, камък воденичен ме помля.
Писмо до... края на света
Малка моя, моя ненагледна, с татко ти сме здрави у дома. Картички надписвахме последно, купихме си празнична елха.
Светла Коледа, мамо!
Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко! И прости ми, че пак не успях да се върна! Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко. Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!
Здравей, Никола!
Здравей, Никола! Пиша ти от бъдното. В България е пролет, бяла пролет. Вълшебни люляци, жита цъфтят и вдишвам дъха им сладък с песен волна.
Писмо до Йово
Сама съм, Йово. Сам-сама сред вълци. И сякаш срутва се над мен света. Уж твърда съм, а как да се опълча и вяра да опазя във беда?
Остаря, Дон Кихоте
Остаря, Дон Кихоте! Не останаха мелници. И светът е различен, по-груб от преди. С глътка черно кафе си лекуваме делника и превързваме с думи ранени съдби.
В прегръдките на есента
В прегръдките на есента е топло, единствено щом лястовици пеят и гроздето на две ръце се моли да го откъснат, в бъчви да дозрее...
Вълчица
Пътят с мен не е никога бял. Ако можеш, избягай! Вълчица съм. Нощем вия, луна щом изгрява и тъгувам додето се съмне.