Девата вишна
Видиш ли, мамо, бялата вишна, бялата вишна, там, в Казанлък? Казват, в живота си нявга предишен дева била е, сломена от мъка.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Бабината баница
Тази утрин земята е бяла – баба точи кори на небето. Уж снежинки валят на парцали, а пък пада любов и е светло.
Българи
Един народ – и силен, и богат, посреща с хляб и сол, с цветя закичва. Един народ – потомци на Кубрат до огън мрази и до кръв обича.
Благодаря, приятелю!
Колко пъти бе до мен, приятелю, мъката когато впива в мене жило и горчи, горчи медът на тишината, и вися над бездна? Имаш сили...
До сърцето ми
Не се ли умори да вярваш на мъжки думички и ласки и всекиму да даваш с мяра парче от теб плюс щастие?
Сигурно си сбъркал
Господи, ти сигурно си сбъркал докато създаваш нас, човеците. Как във купчинка от пръст ще хвърлиш двайсет грамчета душица вечна?
Молитва за България
О, Боже, опази от зло България от робски мрак и майчини сълзи, от земетръс, порои и пожари, от блясък на предателски ками!
Завръщам се в сърцето ти
Завръщам се в сърцето ти. Дълбоко. Безмилостна, безумна и мечтана, затворила се в орехче, до болка, терзана в пек и снежни урагани.
Простих за всичко
Отдавна ти простих. Простих за всичко: очакването в сребърните нощи, пропадането в дъното, до ниското, мечтите, изпокълцани със ножа.
Капка любов
Беше капка любов, ала истинска. Дето стига за двеста години. Бе по-нежна, по-древна от приказка, по-красива от лунна коприна.
Щастие шарено
Все те търся, шарено щастие, а пък ти все се криеш от мен. Ту надничаш зад цъфнали храсти, ту проблясваш във сивия ден.
Прашинка любов
Очите ми една любов боде. И ден ли е или е нощ... Не виждам! Болезнено човърка ме, не ще преситена от мене да си иде.