Чакай ме на онзи бряг, на мястото, което знаят само хиляди звезди. Там се връща даже вятърът, бездомен...
Кой е казал, че няма да стигнем звездите и кой е казал, че няма да държим луната в шепите си...
Сега сме двама – приказно пияни и безумни. Целувай ме, недей отрича на кръвта ни поривите луди.
Да бъда слънце във очите ти. Да бъда парещ плик в дланта ти...
Съседът изпуши на балкона последната цигара за деня. Някъде вляво песен се скърши. Един по един угасват кварталните прозорци.
Не казвам, че завинаги, но избягах от лятото. Излъгах го, че съм настроена есенно...
В града с най- морското море, сред най-най-морските мъже най-морското момче живее. Това момче съм аз.
Кофичка – рокличка! Ту – играчка, ту – момиче! Без чорапки... Босичка, тя из плажа цял ден тича!
Уф! Страшно много съм зает! Спасител съм. С далекоглед. От кула плажна “номер пет” въдворявам ред.
Не се сърдете, че съм строг! Такъв е всеки еколог. На всяка живинка и твар закрилник съм – другар.
