Тогава сринахме храма камък по камък
и оставихме под тях разбойниците,
но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло,
че се е появил голям пасаж паламуд.
В началото се дебнехме.
Видях го да се приближава с плашливи стъпки
и се сниших.
Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си
и като прецапа през реката, реши ...
Когато свърши законосъобразния анализ,
желанието му да го заплюе стана безгранично.
Но щом погледна го в очите, ахна
и се задави в собствената си слюнка.
Да се завърнеш във Бургас –
забравил отпътуващите влакове,
към тунела на миналото устремен
сред сияние на перлени черупки
(сън на мидите за съвършенство)...
