Дъхът на мама
Отново до мен си. Усмихваш се, мамо. А минаха толкова много лета... Отпускам глава върху твоето рамо, край нас – аромат на липа.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Бъди добър!
Завет един, мой сине, ще ти кажа: Бъди добър! Светът жадува топлина. Единствен Господ може да наказва, затуй на всекиго стори по добрина!
Платила съм си
Платила съм си радостта стократно с минути слепи и с мълчание, с прерязани пътеки за обратно, с обиди наслоили сол във раните.
Овчица
– Я, каква съм хубавица, цяло чудо ще речеш: бяла, рунтава овчица, на вратлето със звънче.
Попара
На тънка струя млякото потича по сухите корички черен хлебец и виждам дядо си, обичния, живота как с лъжицата изгребва.
Ръцете на мама
Ръцете на мама са пърхащи птици и мажат филийки със ма̀сло, поръсват ги после с пипер и солчица и мажат и ръсят догдето порасна, и ръста ми стигне по обич сърцето й...
Ти
Ти си онзи дъжд по кожата ми, който ми напомня, че съм жива, вляво най-красивото пробождане, след което съм така щастлива.
Любов с вкус на череши
Онази любов с вкус на зрели череши все още напролет съня ми краде, все още ме чака съдбовно предрèшена, звездите оронила в мойте нозе.
Днес жените не раждат войници
Днес жените не раждат войници, но децата ни знаят – на старец се целува със трепет десница и до гроб се обича България.
Бисер
Затварям се във своята черупка и ставам за секунда като мида, когато радостта от мен си иде и купчина от пясък ме затрупа.
Писмена
Мастило като чер сатен облича звуците ни сладки, да се запазят нощ и ден в буквари, книги и тетрадки.
Не искам да чуваш добре
Не искам да чуваш добре как дълго сълзата се рони, как спи наранено дете, как птиче се беси сред клони.