Обичаш ли...
Обичаш ли да слизаш в небесата от гордия си, вечен земен трон, обичаш ли да лягаш сред тревата и да се рееш в чуден небосклон.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Срам
Откъснах още една леха от градината наша, засята с надежди, но потъна дълбоко и тази мечта за по-добри дни и за повече нежност.
Студ
Студ, студ, страхотен студ просто не можеш да се надяваш да спре фъртуната на този луд старец с огромна ледена брадва.
Не ме търси
Не ме търси в стиховете мои, бели, знай те са писани в безвремие. Не ме търси в моите романи защото те са мястото без граници.
Липите стари
Липите стари мамят ме с цвят от шарки, светлосенки пълен и богат, а клоните им жълто зеленеят между листа и цветовете сякаш пеят.
Любов
Той спря се. Каза: “Остарявам.”, “Аз вече уморен съм”, “Аз не ставам.” “Недей, любов! Недей!” “Не остарявай!” “Ще бъдем заедно!А и още ставаш. “
Синопсис
Животът да бъде по-хубав от песен, любовта – изкуство, а бизнесът – лесен. Жените да раждат без никаква болка, деца да порастват възпитани волно.
Порив
Не вярвай в невъзможните неща – от всеки порив нещичко остава, така върви напред до днес света, а иначе се стапя до забрава.
Есенен танц
Стъпки в пясъка, призрачен танц, Аромат на отронена есен, а в ръцете ми сгушени спят две сълзи. И една стара песен.
Здравей, мое море
Здравей, моя синя тъга, здравей, мое приливно утро, отново при теб съм дошла, отново във теб се изгубвам.
Обичай нежно
Обичай нежно. Като полъха на вятър, като дъждовно утро в есенна гора. Обичането никога не граби! Обичането дава топлина.
Искам да се върна
Искам да се върна. Да се видя там, в онези луди дни и нощи, там, където дълго щях да скитам, знаейки, че мама чака още.