И аз ще се завърна пак на моя див самотен бряг,
когато есенният ден догаря над вълните,
и с мене заедно ще спре пред разпененото море
неугасимата ми жажда за щастие сред съсипните.
Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда...
За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда...
А ти пък да обичаш Друга...
Душата ми във Ада сама да Страда...
Любов или война, избира твоята душа?
Дали е тя във рани, или е в самота?
Попита ли ме колко много ме боли?
И колко пъти нощем, аз роня все сълзи
Попита ли сърцето, как все към тебе тича?
Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
