На Родопа
Искам са се сгуша в теб и да заспя,
а повеят да ми донесе горските цветя,
и в прегръдката на разноцветни есенни листа
в танц с феите надалече да се понеса.
От нощта дълбока искам да отпия,
от разлюлени клони звучна песен тихо да шепти,
и с видения за магически създания
през планинските ти доби Орфеевата песен да звучи.
От извора дълбок водица ще налея,
над върхари стройни в съня си ще прелитам,
искам да се будя от чамовете ти звънливи,
и все към теб да гледам – безкрайна ти, Родопа планина.
Румяна Уитчер
Румяна Уитчер е родена в град София, където завършва основното си и средно образование, а по-късно и Софийският Университет “Свети Климент Охридски” със специалност Биология. От 2001 година живее в провинция Сомърсет, Великобритания, но не престава да бъде…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар